Внезапната смърт на Бианка Палмеро разбива спокойствието в живописно, лозово градче на провинция Барселона.
Всички жители са потресени от смъртта на младата художничка. В кръга на заподозрени попада годеникът й Емануел Делгадо, който е известен татуист. Той трябва не само да докаже невинността си, но и да се справи със загубата на любимата си.
Разследването е поето от следовател Габриела Делфино, която е готова на всичко, за да стигне до истината и разбере кой е виновен. Постепенно се сблъсква с неочаквани обрати и мрачни тайни, изплуващи на повърхността в семейството на жертвата.
Една история за любов и омраза, за най-противоположните чувства, които могат да изпепелят с еднаква сила човека.

„ Животът ми беше като една стълба. Не исках да се връщам на предишното стъпало, а само поглеждах назад, за да преценя колко път съм изминал. С всяко следващо ставах по-сигурен и по-смел. Посоката беше
една – все нагоре и по-бързо. Определях сам темпото си, но имах нужда от споделеност. Имах нужда от нея. Скочих от хамака и се потопих в студените морски води. Събудих тялото и ума си и реших да поема риска. Обадих се на лейтенант Кортес, който след като ми даде адреса ѝ без да задава допълнителни въпроси, само добави:
– Ако смяташ, че си намерил правилната пътека
стой на нея. Дори да кривнеш и да се загубиш, не се отказвай.
Не отговорих, а само благодарих. Не исках да губя и минута от времето си и колкото и да беше необходимо, щях да чакам, докато се срещна очи в очи в нея. Върнах смелостта си и се чувствах по-жив. Всяка клетка в мен крещеше за живот. „

Действието на книгата се развива в китното и живописно градче Ез във френската област Прованс. Кристин е млада и енергична красива жена, която работи в музей в алпийското градче Анси. Изненадата на цялото ѝ семейство е голяма, когато получава в наследство старинна къща от баба си на френската Ривиера. След провалена любовна връзка тя има нужда да се откъсне от ежедневието и заобикалящия я свят и след една година решава да посети новия си дом. Още с пристигането се сблъсква с мистериозна съседка.
Петдесет и пет годишната Марго е много отзивчива, но и странна като поведение и външност. Жената има огромен грозен белег на цялата дясна страна на лицето. Макар и различна, тя помага на младата девойка в преобразяването и освежаването на новия ѝ дом.
Загадки, лъжи и необичайно държание събуждат съмнения в Кристин и започва да се интересува от живота на Марго. Нейният син, двадесет и две годишният младеж Андре, е единственият човек, чрез когото тя може да се добере до информация. Пътят от бедността, през нещастна злополука и отчаяние тласкат жената да се отдаде на нови ценности и да загърби светския живот. Млада и не превъзмогнала физическия си недъг, Марго постъпва в манастир. Няколко години от живота си прекарва отдадена и предана на Бог. Какво я кара да напусне манастира и какво се опитва да прикрие - това са въпроси, на които не може да намери отговор младата жена.
Винаги гладна за приключения, паралелно с новите хора, които са влезли в живота ѝ, тя желае да покани приятелките си от Анси, за да се насладят на забавления, които предлага това място на лукс и екзотика. Внезапно открадната целувка от тъмен и властващ мъж събужда в Кристин скрити и потиснати копнежи. Кой е той и защо е привлечена от него е втората сюжетна линия, която се преплита в романа „Белязана истина“.
Какво общо има Кристин и семейството ѝ с Марго, какви тайни крие тази жена и ще допусне ли този богат мъж до сърцето си са въпроси, чрез които романът събужда любопитство в читателите.
Една изстрадала жена с множество белези от съдбата, едно младо и борбено момиче, което се спуска само в предизвикателствата на живота, са главните герои в романа.
Загърбили миналото и открили света отново с нови цветове, с нови приятелства и с ново начало, героите ни пренасят на едно красиво място, като действието ни държи в напрежение до последната страница.

„Беше застанала близо до мен и използвах момента, докато оглеждаше двора, да разгледам белега ѝ. Огромен, започващ от веждата, минаваше през цялото ѝ лице и свършваше над горната устна. Сякаш беше от изгаряне, защото цветът и грапавината съвпадаха. Кожата беше много наранена, с червеникаво син цвят. Какво ли се беше случило и как ли го е получила? Едва ли беше родилен белег. А може и да е от някакъв нещастен инцидент? Нищо не знаех за тази жена, но не изглеждаше лоша и злобна. Чувала съм, че тези хора, които имат някакъв проблем с външността или недъг, били злобни. Може би отношението на околните ги е превръщало в такива. Един човек може да бъде външно непривлекателен, но любящ и с голямо сърце, и дори грозен, може да излъчва топлина и доброта. Замислих се колко трудно е да си различен в този нетолерантен свят. В крайна сметка основното не е това, което е отвън, а това, което е вътре. Защо са се преместили тук от провинцията, имаше ли мъж?„

ISBN: 978-619-7565-19-5

Анна вече е заключила мъчителните спомени от катастрофата. Болезнената рана е започнала да заздравява и две години по-късно се радва на спокоен живот в малко градче на Амалфийското крайбрежие. Докато една сутрин не получава загадъчен сатенен подарък… Единственият човек, към когото може да се обърне за помощ, е приятел, работещ в местната полиция. Но когато е извършено и безмилостно убийство, играта загрубява. Марио и Анна са решени да се изправят срещу мафията и мистериите, независимо от трудностите и изпитанията, през които трябва да преминат. Ще успеят ли?

„Минавайки през всекидневната се стреснах силно, дори ми се стори, че изпищях. Върху малката масичка имаше черна роза. "Не, това не може да е истина" - затичах се в спалнята, за да се уверя, че именно аз съм я преместила в другата стая, но уви. Розите бяха две. "По дяволите, как, кой“ … изплаших се, усещах пулса си висок и сърцето ми биеше силно до пръсване. Вратата беше заключена, прозорците бяха затворени. Някой е влязъл, докато съм била в банята. Кой има ключ?"

ISBN: 978-954-447-035-7

Да напуснеш един свят на заплаха и хаос и да се слееш с красотата на природата, и извикала любовта – като спасителна нишка на живота – това е темата в книгата на Даниела Кирилова „Сатенена заплаха”. И не защото искаш да избягаш от този съвършено сътворен свят на красота, простор и цветове, а защото искаш да се отдръпнеш – далече, не само като географско понятие, но и духовно. Всъщност да събереш мислите си, да укротиш душата си и да се изпълниш с пълнотата, с яркостта на цветовете, тишината и спокойствието на едно пътуване – сякаш без край. Морският бриз да те гали с най-нежните мъжки ласки, да ти говорят цветята и птиците на непознат, но разпознаваем език за твоето сърце...
Такава е главната героиня Анна в романа на Даниела Кирилова, завършен образ на жената изобщо – с нейните слаби, но и силни черти. И тези два полюса, разделени на север – слабост, вълнения, страх и заблуда, и юг – жар, която животът угасва, но женският инстинкт за самосъхранение като пламък отново я разпалва с нов и по-буен огън. Романът на Даниела Кирилова е роман на победата. Победа на светлината над мрака. Тя превръща черната в бяла роза, която ухае магично. И нейното ухание ще промени света. Защото е ухание на любовта.